Всичко започна с първия ми пристъп на паник атака – октомври 2019.
След първата паник атака вече не живеех нормално.
Паник атаките не бяха просто отделни пристъпи.
Те се бяха превърнали в повтарящ се цикъл, който определяше ежедневието ми.
Животът ми се превърна в страх от следващата паник атака.
Започнах да избягвам ситуации.
Да се съобразявам постоянно с тялото си.
Да анализирам всяко усещане.
Да се питам дали няма отново да се случи.
И постепенно паник атаките започнаха да управляват живота ми.
Последваха: изследвания. Хапчета. Терапия. Техники.
Постоянни опити. Кратки резултати.
И после отново се оказвах... в началото. Паник атаките продължаваха да се завръщат. А аз продължавах да живея живота си, съобразявайки се с тях.
По пътя си разбрах, че ако искам трайно да се справя с този проблем, не е достатъчно просто да пробвам поредното решение или съвет. Трябваше сама да разбера какво всъщност се случва в тялото и ума ми.
Затова започнах задълбочено да изучавам физиологията, невронауката, психологията, научните изследвания и терапевтичните практики, свързани с паник атаките. Но не, за да стана специалист, а за да се преборя – защото всичко, което бях опитвала, даваше само временно облекчение, но не и траен резултат.
С времето забелязах нещо много важно:
Не липсва информация. Всеки може да седне и да изчете всичко, изписано в интернет, книги и учебници.
НО
Липсва ясна структура.
Липсва конкретна последователност.
Липсва индивидуално решение, което работи с целия механизъм.
Затова започнах да анализирам всичко, научено и изпробвано до момента.
Да свързвам сигналите на тялото с мислите и реакциите.
Да тествам „решения“, да се наблюдавам, да проверявам кое реално работи.
Да навързвам причинно-следствените връзки, свързани не просто с паник атаките, а с конкретния механизъм, който ги задвижва лично при мен.
Накрая осъзнах нещо, което промени начина, по който гледах на паник атаките:
Проблемът никога не беше самата паник атака.
Проблемът беше индивидуалният механизъм, който я задействаше отново и отново.
Защото всъщност паник атаката не е болест, слабост или липса на воля.
Тя е естествен и логичен физио-психологичен рефлекс – т.е. автоматична реакция на тялото и ума, която може да бъде прекъсната, препрограмирана и деактивирана, когато разбереш механизма зад нея.
А колкото повече комуникирах с други хора, които също преживяват паник атаки, толкова по-ясно виждах още нещо важно:
механизмът на задвижване на паник атаките не е универсален – той е индивидуален.
Симптомите може да са сходни – те робуват на човешката физиология, но начинът, по който се задействат и ескалират симптомите, в комбинация с мислите и страховете до достигане на състояние на паник атака, е различен при всеки човек.
Накрая се преборих успешно с паник атаките (паническо разстройство).
Днес вече не избягвам ситуации. Не се страхувам от симптомите.
И дори да се появят – не стигам до състояние на паник атака.
Но този резултат не е следствие от това, че животът ми е станал „по-лесен“ или „по-спокоен“. А от това, че вече знам собствения си механизъм на задвижване, както и как, кога и къде мога да го прекъсна.
След всичко, което преживях и научих, направих следващата стъпка.
Събрах наученото и преживяното в методология. Разработих структурирана, безопасна и достъпна програма – така че всеки друг да може да премине по този път на преодоляване на паник атаките трайно и ефективно, без да губи повече месеци или години. Така създадох програмата КОД – Паник Атаки.